Гримът съпътства хората отдавна и рядко е бил само украшение. История на грима показва как едно цветно петно по устните е можело да значи власт, здраве или принадлежност към определена група. Зад днешния навик да се боядисват устните стои дълга традиция, която се е променяла заедно с обществата.
Откъде започва историята на грима
Най-ранните следи отвеждат в древността, където гримът е имал практическа и сакрална роля. В Месопотамия и Египет очите са се подчертавали с тъмни линии, за да се предпазят от слънце, прах и насекоми. Същото действие е служело и за защита от зли сили според вярванията на времето.
Устните също са били оцветявани рано. За целта са се използвали природни материали, някои от които вредни за кожата, защото знанието за съставките тогава е било ограничено.
Начинът, по който гримът е бил приготвян, също говори за времето си. Смесите са били домашно дело и са зависели от това какво има в района.
Откриването на нови материали постепенно разширява възможностите и променя това, което хората могат да си позволят.
Украсата на лицето е имала връзка и с ритуалите. В много култури боята е съпътствала прехода към нова роля в общността.
Гримът е бил и знак за разлика. Той отделял жреците, воините и знатните от останалите, а в някои общества бележел прехода между възрастите.
Всекидневният грим е бил достъпен и за хора без високо положение, макар с по-прости средства и материали.
Как се ражда червилото
Червилото в познатия вид се оформя постепенно, като съвкупност от традиции, а не като единно изобретение. В различни краища на света са се използвали червени пигменти от растения, насекоми и минерали.
Търговията изиграва голяма роля в разпространението на червените пигменти. Пътищата на подправките и на багрилата са носили и грим между земите.
В Древна Гърция и Рим червеният цвят по устните е бил свързван с благородство и с грижа за външния вид. Там се появява и разграничението между ежедневния грим и този за специални случаи.
На Изток традициите вървят по свой път. Оцветяването на устните се съчетава с грижа за кожата и с по-фина намеса, при която се търси естествена красота, а не яркост.
Разликата между посоките е и в начина на нанасяне. Едни традиции търсят плътен цвят, а други тънък слой, който само подчертава формата на устните.
Общото между тези посоки е, че червилото винаги е било нещо повече от цвят. То е било жест, начин да се покаже настроение или положение.
Всяка посока задържа своя вътрешен ред и това ѝ дава устойчивост. Именно затова традициите не се сливат, а съществуват едновременно.
Практиката се е различавала и според случая, а не само според мястото. Празничният грим е бил по-смел от всекидневния.
Затова е по-точно да се говори за посоки, отколкото за един общ произход на червилото.
Грим и статус през годините
През различните епохи отношението към грима се е люшкало между приемане и осъждане. В едни периоди ярко оцветените устни са били белег на високо положение, а в други са били свързвани с лекомислие.
Църквата и обществените норми често са ограничавали употребата му. Въпреки това гримът не изчезва, а се измества към затворени среди и специални поводи.
Съпротивата срещу грима не е била еднаква навсякъде и това обяснява различните ѝ следи.
През по-строги периоди гримът се е превръщал в тайна практика в някои среди, а не в изчезнала.
Модата на двора често е задавала посоката. Това, което е било прието при знатните, постепенно е стигало и до по-широките слоеве.
Когато индустрията започва да произвежда грим в големи количества, той става достъпен за много повече хора. От този момент цветът на устните престава да бъде само знак за богатство и се превръща в личен избор.
Средният слой изиграва важна роля. Стремежът към приличен външен вид прави грима част от всекидневието, а не само от празника.
Появата на по-достъпни формули ускорява това движение и гримът напуска двора, за да влезе в домакинствата.
Интересът към естествеността се заражда на няколко пъти и всеки път връща идеята, че гримът трябва да изглежда почти незабележим.
Смяната на вкуса показва и смяната в положението на жените в обществото, макар да не е единственото обяснение.
Съвременните символи на грима
Днес червилото е един от най-разпознаваемите символи на грима въобще. То може да бъде смел акцент или нежен детайл и това го прави универсално средство за изразяване.
Класическият червен цвят носи усещане за увереност и присъства в най-различни стилове. Преходите между яркото и естественото идват и си отиват, но основната идея остава.
Тези посоки не следват една след друга, а съществуват едновременно. Едни хора търсят забележим ефект, а други предпочитат намек за цвят, който едва се усеща.
Развитието на формулите променя и очакванията. Трайността и грижата за кожата днес се гледат заедно, а не поотделно.
Цветът остава най-силният израз. Един тон може да промени настроението на цялото лице, без да са нужни други средства.
Символът се поддържа и от образите, които помним. Определени представи за красота остават и се предават през поколенията.
Това разнообразие е и причината гримът да остава жив. Свободата да се избира между смело и тихо държи темата актуална.
Красотата се възприема и през призмата на времето, а не само на мястото.
Гримът продължава да се променя заедно с хората. Това, което някога е било знак за положение, днес е средство за настроение и за самоизява. Това, което днес изглежда ново, често е преосмисляне на стар жест с нови средства. Червилото задържа тази роля, защото всяко поколение намира в него собствен смисъл.
